Най-добрата страна на Пекин

Най-добрата страна на Пекин

Blog Article

Унесени от приказката, другарите му дадоха знак да мълчи.

Магдалина безгрижно пасла бащините си кози по тия планински поляни, брала горските цветя, правела венци и китки и пеела. И вечер, когато слънцето захождало и с последни лъчи озарявало височините, дето били бащините ѝ колиби, то се прощавало с най-хубавата пастирка на света, която, подскачайки като дете и окичена с венец от златна игличина, прибирала обичното си стадо.

.. хоп, малко се понадървих даже. Както и да е, замълчах си, прибрахме се, а то есен, дните къси, взе да се смрачава, а тя каза:

— Затова я остави, та се допиля чак тука!… И тебе ти е мъртво сърцето, приятелю!

Мъдростта в тази приказка е многозначителна. На повърхността е поуката в лицето на самоуверената скала, която във вярата в собственото си могъщество се самозабравя.

Авторът е известен не само със своите разкази и повести, а също така приказки и басни за деца, поеми, хумористични разкази и сценки, както и лирични стихотворения.

В този разказ от Елин Пелин се говори за едно село, в което е придошла суша. Приятелите Лазар Дъбака и дядо Корчан измислят нестандартно решение – да построят вятърна ??????? мелница. След време, работейки на строежа, виждат, че се задават облаци и цялото село се събира, да празнува.

На дълбоко прозира майсторски предадения урок на Елин Пелин към нас като хора. Редно е да постъпваме с уважение към природата. Авторът поставя и въпроса дали грубата намеса е оправдана.

В изданието са включени едни от най-известните и обичани разкази на Елин Пелин, сред които: „Ветрената мелница“, „На браздата“, „По жътва“, „Старият вол“, „Напаст божия“ и други.

Из друга задселски краища се отзове друга, мило, високо, и изпрати надежда и сили.

Марица тихо подплиснуваше мътните си води, пълни с удавници, и с лениво спокойствие се ширеше между тъмните брегове, обраснали с върби и ракитак. Влага и хладина лъхаше из тайнствените ѝ недра.

ВсичкиБългари в чужбинаПортрети на българи в чужбинаБългарски езикЛица от БългарияПосоки из България

Автор е на редица разкази, наситени с жизнерадостен и весел смях, в които се оглежда дяволитият български селянин, готов да се шегува и в най-тежките моменти от своя нерадостен живот; белег на несломената жизненост на българския национален характер.

Наоколо под тях урви, сипеи, гори, канари без ред, стихийно разхвърляни пропасти и бездни.